Мисленето за бъдещето и стратегическото предвиждане са ключови, за да ни помогнат да се справим със сложни проблеми и значителна несигурност, както и да внедрим дългосрочни перспективи, които отчитат последиците за бъдещите поколения.
За да допринесе за насърчаването на тази култура на очакване и готовност и за изграждането на многостранна система, която остава актуална за настоящите и бъдещите поколения, Лаборатория за бъдещето на ООН/Глобален център и ISC си сътрудничат, за да разберат по-добре конкретната и трансформираща роля на мисленето за бъдещето и стратегическото предвиждане при информирането на процеса на вземане на решения и действия.
Резултатът от това сътрудничество е съвместен доклад на тема „Мислене за бъдещето и стратегическо прогнозиране в действие: Прозрения от глобалния Юг"
Мислене за бъдещето и стратегическо предвиждане в действие: Прозрения от Глобалния Юг
Лаборатория за бъдещето на ООН/Глобален център и Международен научен съвет (2025 г.)
Мислене за бъдещето е дългогодишна практика за изследване на възможни бъдещи развития, идентифициране на нововъзникващи тенденции и тестване на нови парадигми. Тя позволява на обществата по-добре да предвиждат промените, да насърчават междугенерационните перспективи и да формират по-добри решения днес.
Стратегическо предвиждане е систематичен, основан на участието процес на събиране на информация за бъдещето и изграждане на средносрочна и дългосрочна визия, който да информира за настоящите решения и да мобилизира съвместни действия. Тези подходи не са за предсказване на бъдещето, а за създаване на капацитет за реагиране на несигурността с повече устойчивост, въображение и отговорност.
Мисленето за бъдещето и стратегическото предвиждане помагат на организации, лидери и политици да се справят с несигурността, да се справят със сложни предизвикателства и да насърчават дългосрочни, устойчиви резултати. То оспорва допусканията, ангажира заинтересованите страни и предвижда алтернативни пътища.
Акцентът върху Глобалния Юг е умишлен. Въпреки че този регион притежава богати, локално развити традиции в областта на прогнозирането и доказани методологии, неговите перспективи твърде често са били пренебрегвани в глобалните диалози.
За да се разбере по-добре практическото приложение на прогнозирането, Лабораторията за бъдещето на ООН/Глобалният център и Международният съвет по перспективите (ISC) издадоха покана за казуси да се подчертаят подходите, разработени и използвани в Глобалния Юг, които демонстрират използването на мислене, ориентирано към бъдещето, и предвиждания при вземането на решения, планирането и действията.
Избраните 14 казуса бяха подбрани заради тяхното разнообразие по географски признак, тема, сектор и заинтересовани страни. Те илюстрират редица въздействия, предимно чрез типология на подходите според желаните резултати, включително подобрено социално благополучие, системни иновации, разработване на политики, организационни промени и включване на местни знания.
Стойността на предвижданията не е само в това да си представим различни бъдещи развития, а в това да превърнем тези прозрения в осезаема промяна. Важно е да се признае, че само упражненията за предвиждане не водят до промяна, а действията, предприети в отговор на прозренията от предвижданията, са тези, които наистина имат значение.
Въпреки че няма универсален подход към бъдещото мислене и практиките за стратегическо прогнозиране, шест ключови препоръки резонират в казусите, представени в доклада.
1. Упражнявайте смело лидерство, за да промените начина на мислене и да оспорите статуквото
Лидерите трябва активно да култивират култура, която възприема далновидността, оспорва доминиращите парадигми и насърчава отвореността към иновации и нови решения. Изграждането на такава култура е от съществено значение за премахването на остарелите норми, преодоляването на системните бариери и осигуряването на ориентирани към бъдещето действия.
2. Инвестирайте решително в сътрудничество между учени, политици и общности, за да постигнете по-бързо въздействие в реалния свят.
Необходими са значителни и устойчиви инвестиции, за да се свържат усилията на науката, политиката и обществото. Преодоляването на съпротивата срещу промяната и отключването на колективни действия изискват финансов и институционален ангажимент, особено когато дълбоко вкоренени интереси или норми възпрепятстват далновидна промяна.
3. Използвайте контекстуални прозрения и поведенческа наука, за да подобрите предвижданията
Инициативите за прогнозиране трябва да отчитат степента на когнитивните и поведенческите пристрастия, както и историческия и местния контекст. Справянето с тези влияния – включително свръхоптимизма и съпротивата срещу контранаративите – е от решаващо значение за насърчаване на конструктивно ангажиране и устойчивост в условията на несигурност.
4. Внедряване на приобщаващо участие и дългосрочно мислене на всички нива
Процесите на прогнозиране трябва да бъдат изрично приобщаващи, достъпни и включващи участие, като се гарантира, че разнообразните гледни точки са интегрирани от самото начало. Полът, възрастта, географското местоположение, демографските данни и разнообразният произход и перспективи трябва да бъдат отчетени в дейностите по прогнозиране, както и видовете и източниците на използвани данни.
5. Изграждане на систематичен капацитет за прогнозиране и осигуряване на измерване на въздействието
Създаването на възможности и механизми за изграждане на капацитет в областта на прогнозирането и вграждането на дългосрочно мислене в образованието, развитието на лидерските качества и процесите на вземане на решения е от съществено значение за изграждането на работна сила и институционална култура, готова за бъдещето. Прогнозните дейности трябва да бъдат мащабирани по подходящ начин, с надеждни, контекстуално чувствителни мерки за въздействие, за да се гарантира, че те ще се превърнат в осезаеми и устойчиви резултати.
6. Укрепване на мрежите, достъпа до данни и адаптацията, основана на доказателства
Изграждането на силни, динамични и разнообразни общности от практикуващи и осигуряването на отворен и равен достъп до данни са от основно значение за адаптивното разработване на политики. Съвместните екосистеми от знания, включително местните и общностните групи, трябва да бъдат култивирани, за да стимулират иновациите, да споделят поуки от приложенията на прогнозите в реалния свят и да вграждат мислене за бъдещето във всички системи.
Като представя практически, приложими препоръки за прилагане на прогнозирането по приобщаващ, партиращ и въздействащ начин, този доклад признава прогнозирането като жива практика, основана на общността, равенството и дългосрочното мислене. По този начин той допринася за по-далновидна и предвиждаща многостранна система, подходяща за бъдещите поколения.
Можете да гледате записа тук
Снимка от Ренцо Д'Суза on Unsplash
Прочетете повече за ООН и глобалните политически процеси 
Прочетете повече за обявяване на националните шампиони на Frontiers Planet Prize за 2025 г 
Прочетете повече за точките на прелом или повратна точка? Научно обосновани приоритети за океана, от който се нуждаем 
Прочетете повече за Финансиране на действена наука: Напредване на ориентирани към мисия изследвания за устойчивост 