„Тройната планетарна криза“ (отнасяща се до изменението на климата, замърсяването и загубата на биоразнообразие, вижте „Изменение на климата на ООН“, 2022 г.) е основно обществено предизвикателство, изискващо, наред с други неща, рязко и последователно намаляване на емисиите, което трябва да започне още сега. Преходът към екологична устойчивост е и голяма възможност за бъдещото благосъстояние на нашите общества и икономики.
Науката играе ключова роля в действията за опазване на околната среда, предоставяйки анализи на текущото състояние и тенденции, както и практически решения. Тези решения трябва да бъдат технологично осъществими, конкурентоспособни и справедливи; да ангажират обществото като цяло; и, което е важно, да бъдат прилагани с темпо, съобразено със скоростта на необходимата промяна.
Необходими са повече усилия за ускоряване на обмена между науката и политиката в областта на климата и за увеличаване на достъпността и практическото въздействие на климатичната наука. Въз основа на предишната си работа в областта на науката за политиката, интердисциплинарността и екологичната устойчивост, Science Europe и партньорите ѝ проучват как бързият синтез на доказателства (БДС) може да представлява полезен инструмент за ускоряване на внедряването на иновации в политиката и практиката. БДС може да се определи като „серия от методи, които адаптират методите за систематичен преглед за по-кратки срокове, отколкото за пълен систематичен преглед“ (ImpSciMethods.org); той може да бъде гъвкаво предоставян в сроковете, изисквани от вземащите решения, и е ориентиран към политиките (Norman et al, 2022). Той е широко и успешно използван в здравеопазването, особено в рамките на пандемията от COVID-19; някои организации също са пионери в бързия синтез на доказателства за климата и здравето (например проектът DESTINY за живи доказателства, задвижвани от изкуствен интелект, за климата и здравето). БДС предоставя практически решения и подходи, основани на научни открития.
Тази сесия ще послужи като първа стъпка за проучване на потенциала на бързия синтез на доказателства за осигуряване на плавно предоставяне на научно обосновани решения на политиците и други заинтересовани страни, работещи по смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.
Работилницата е предназначена за изследователски организации, учени, лица, вземащи решения, и други заинтересовани страни, интересуващи се от ускоряване на действията в областта на околната среда.
| Време (CET) | Теми и лектори |
|---|---|
| 14.00-14.10 | Добре дошли и въведение Д-р Лидия Борел-Дамиан, Генерален секретар, Science Europe Д-р Елдрид Херингтън, Ръководител на академичната ангажираност в Центъра за ангажираност към климата, Хюз Хол, Университет Кеймбридж |
| 14.10-15.00 | Панелна дискусия: Потенциал на бързия синтез на доказателства за екологични действия Дина Епархина, Старши служител по политиките и комуникациите в EuroGOOS, Европейска глобална система за наблюдение на океана Проф. д-р Даниела Якоб, Директор на Центъра за климатични услуги в Германия (GERICS) и почетен професор в Училището по устойчивост, Университет LEUPHANA в Люнебург Проф. д-р Емили Шъкбърг, Директор на Cambridge Zero и професор по екологични данни в Университета в Кеймбридж Проф. д-р Диана Юрге-Ворзац, Заместник-председател на Междуправителствения панел по изменение на климата и професор в Централноевропейския университет Дискусия, модерирана от д-р Елдрид Херингтън, Ръководител на академичната ангажираност в Центъра за ангажираност към климата, Хюз Хол, Университет Кеймбридж |
| 15.00-15.25 | Въпроси и отговори с публиката Модератор: д-р Елдрид Херингтън, Ръководител на академичната ангажираност в Центъра за ангажираност към климата, Хюз Хол, Университет Кеймбридж |
| 15.25-15.30 | Заключителни бележки Д-р Лидия Борел-Дамиан, Генерален секретар, Science Europe |
Моля посетете страницата на събитието за повече информация.
Този уебинар е съорганизиран от Инициатива за изследване на климата в Нидерландия, Фондация за наука и технологии (ФКТ), Френска национална агенция за изследвания (ANR), Унгарска изследователска мрежа (ХУН-РЕН), Lund University, Научноизследователски съвет на Норвегия (RCN), Университета в Кеймбридж, и Наука Европа.
