Как глобалната надпревара за определяне на правила за непрекъснато разширяващата се цифрова икономика ще оформи бъдещето на поверителността, демокрацията и обществените норми?
Този въпрос е в основата на авангардни изследвания за това как различните политически юрисдикции управляват нарастващото влияние и сила на технологичните компании и платформи.
„Тези технологични компании притежават толкова много не само икономическа мощ, но и политическа, културна, информационна, че оформят нашите общества – и в крайна сметка те оформят бъдещето на либералната демокрация“, обяснява Ану Брадфорд, Хенри Л. Професор по право и международни организации в Колумбийския юридически факултет и директор на Центъра за европейски правни изследвания на Колумбия.
„Всички сме повлияни от продуктите и услугите, които тези технологични компании разработват – така че очевидно всяка регулация, позволяваща или ограничаваща разработването и внедряването на тези технологии, ще оформи нашия ангажимент помежду си и със света“, добавя тя.
Брадфорд получи 2024 г Награда Stein Rokkan за нейната книга Цифрови империи: Глобалната битка за регулиране на технологиите, което журито определи като „преломно“. Книгата се основава на работата, която Брадфорд изследва в предишната си книга, Брюкселският ефект: Как Европейският съюз управлява света, който разгледа как регулациите и стандартите на ЕС влияят върху политиката по света, включително относно цифровата поверителност и технологичното регулиране.
Новото изследване на Брадфорд проследява появата на ЕС, САЩ и Китай като „дигитални империи“, всяка с различни визии за бъдещето на цифровата икономика. Подобно на империите от миналото, решенията, взети от всяка от тези цифрови суперсили, могат да създадат дълбоки глобални ефекти.
Дигитални империи очертава тези различни пътища, разглеждайки всеки в социално-политическия и историческия контекст, който е ръководил конкуриращите се подходи. Работата предлага нова представа на фона на нарастващ разговор и загриженост за това как неумолимият растеж на цифровата икономика засяга неприкосновеността на личния живот, демокрацията и обществените норми.
„Част от това, което ме привлече в това изследване е, че смятам, че залозите са огромни“, казва Брадфорд.
Усещането ни за силата на технологичните компании се е променило от ранните дни на интернет, твърди тя. „Мисля, че по това време никога не сме виждали истински колко гигантски ще станат тези компании и колко контрол върху живота на отделните хора и обществата ще имат“, казва тя.
„Имаше тази идея, че те са инструмент за по-стабилна гражданска ангажираност и ще освободят обществата – и ние научихме, че в крайна сметка тези компании са станали твърде големи, за да се самоуправляват отговорно“, обяснява тя.
Изследването на Брадфорд се основава на обширни разговори с парламентаристи, технологични компании и правни експерти, наред с други, както и на задълбочени първични изследвания – с помощта на разнообразен екип от изследователи с опит в различни юрисдикции.
„Вашата работа като изследовател е да предоставите видовете аналитични рамки, които след това помагат на разговора да се развие и които ви дават по-задълбочена представа за динамиката, която движи тези разговори“, отбелязва тя.
Работата има значителни последици за политиците, които търсят как да регулират цифровата икономика. „Това не е само технология. Става въпрос за това как технологията влияе върху демокрацията и индивидуалните права“, казва тя. „Технологичните компании не са експерти по демокрация или индивидуални права, така че наистина е задължение на законодателите да се намесят и да регулират видовете области на икономическа дейност, които имат толкова дълбоко въздействие върху индивидуалните права и обществата.“
Компаниите също трябва да се замислят задълбочено върху общественото въздействие на своите действия – и е важно хората да упражняват власт като потребители и потребители на технологии, за да държат компаниите на стандарти, които отговарят на техните ценности, добавя тя: „В много отношения мисля, че е наложително е потребителите на технологии да изискват от тези компании по-добра защита на поверителността, по-голяма учтивост онлайн, по-правдива информация.“
Изграждане на Дигитални империи, Брадфорд има за цел да продължи работата, като се задълбочи в по-широките икономически и политически промени, които според нея засягат технологичната политика – особено около сблъсъка на регулаторни и икономически подходи на демократични и авторитарни режими и нарастване на националистическата политика: „Докато се движим в тази ера, в един вид постнеолиберален свят, където имаме по-малко вяра в свободната търговия, по-малко стабилни либерални международни институции, повече технонационализъм, повече протекционизъм, повече оправдания за националната сигурност за ограничаване на търговията – много ме интересува накъде върви светът“, казва тя.
Ану Брадфорд е Хенри Л. Моузес, професор по право и международни организации в Юридическия факултет на Колумбия. Тя също е директор на Центъра за европейски правни изследвания на Колумбия и старши учен в Института за глобален бизнес Джеръм А. Чазън към Колумбийското бизнес училище. Стипендията на Брадфорд се фокусира върху правото на Европейския съюз, цифровото регулиране, международното търговско право и сравнителното и международното антитръстово право. Тя спечели SJD и LL.M. дипломи от юридическия факултет на Харвард след завършване на юридическа степен в университета в Хелзинки. Брадфорд е автор на „Ефектът Брюксел: Как Европейският съюз управлява света“ (OUP 2020), която беше обявена за една от най-добрите книги за 2020 г. от Foreign Affairs. Най-новата й книга „Дигитални империи: Глобалната битка за регулиране на технологиите“ беше публикувана от Oxford University Press през септември 2023 г. и бе призната за една от най-добрите книги за 2023 г. от Financial Times.
Отказ от отговорност
Информацията, мненията и препоръките, представени в нашите блогове за гости, са на отделните сътрудници и не отразяват непременно ценностите и вярванията на Международния научен съвет
Авторско право
Тази статия с отворен достъп се разпространява под Creative Commons Attribution CC BY-NC-SA 4.0 лиценз. Вие сте свободни да използвате, адаптирате, разпространявате или възпроизвеждате съдържанието в други форуми, при условие че посочите оригиналния автор(и) или лицензодател, цитирате оригиналната публикация на уебсайта на Международния научен съвет, включете оригиналната хипервръзка и посочете дали са направени промени. Всяка употреба, която не отговаря на тези условия, не е разрешена.
Прочетете повече за ISC стартира инициатива за оборудване на научните организации за цифровата ера
Прочетете повече за поканата за кандидатстване на експерти, които да допринесат с научни съвети в Латинска Америка и Карибите | краен срок: 20 януари
Прочетете повече за Шест семинара за научни съвети, които ще бъдат ръководени от INGSA-Asia през 2025 г
