На фона на конфликти по света учените се изправят срещу щетите върху една често пренебрегвана жертва – околната среда, която може да остане белязана дълго след възстановяването на мира.
„Околната среда често е тихата жертва на войната“, обясни Атила Урас, програмен мениджър на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в Судан, който работи върху отговора на агенцията на въздействието върху околната среда от гражданската война в страната.
„Околната среда е дълбоко преплетена с човешкия живот. Става дума за препитание. Става въпрос за общественото здраве. Става дума за достъп до чист въздух и вода, устойчивост на хранителните системи“, каза Урас. „Става въпрос за осигуряване на по-безопасно бъдеще за нациите, за техните граждани – и за техните съседи, тъй като обикновено въздействието на войната върху околната среда не остава в границите на една държава“, добави той.
Най-малко 20,000 хора са убити в конфликта в Судан от април 2023 г. според ООН; а Неотдавнашно проучване от изследователи в областта на общественото здраве предполага, че реалният брой може да бъде повече от 62,000 XNUMX.
Най-малко 11 милиона хора са били разселени, според Международната организация по миграция (МОМ), докато 14 милиона са изправени пред остър глад, съобщава Световната програма по храните.
Судански учени съобщиха на ISC за мъчителни пътувания за намиране на безопасност, и тяхната борба да продължат и поддържат работата си незаменима научна и образователна инфраструктура.
Конфликтът също има опустошително въздействие върху природната среда на страната. „Продължаващият конфликт в Судан не само наруши живота, но и нанесе щети на околната среда, оставяйки общностите по-уязвими към недостига на ресурси, обезлесяването и замърсяването на водата“, обясни Муна Зейн, програмен анализатор към UNEP в Судан.
„Именно в тези крехки моменти мониторингът и разбирането на състоянието на околната среда стават още по-важни“, каза Зейн, който говори при стартирането през септември на съвместен проект, ръководен от базирания в Хартум център за култура на околната среда Mutasim Nimir (MNCEC ) с ЮНЕСКО, ЮНЕП и МОМ, които имаха за цел да наблюдават екологичните последици от войната в Судан.
За да получи по-добра представа за това как войната се е отразила на околната среда, MNCEC мобилизира изследователи от четири щата в Судан. Фокусирайки се върху периода от април до септември 2023 г., те разгледаха както преките ефекти от битките – включително щети, причинени от експлозии, токсични химикали от боеприпаси и химикали, изливащи се от разрушена инфраструктура – така и вторичните ефекти от конфликта чрез изместване на милиони хора.
Изследователите успяха да направят проучването въпреки изключителната несигурност, ненадеждните комуникации и ограничените ресурси за извършване на опасната работа, обясни Уифаг Хасан Махмуд, който ръководи работните групи по проекта. Дори в Хартум, където беше твърде опасно да се правят директни измервания, изследователите все още успяха да съберат качествени оценки чрез свидетелства от първа ръка, каза Хасан Махмуд.
Резултатите предоставят подробна карта на степента и вида на екологичните щети, нанесени на страната. До септември 2023 г. само в щата Хартум отломките надхвърлиха половин милион тона – голяма част от тях замърсени с азбест и токсични материали.
Около 2,800 снаряда са били изстрелвани всеки ден в Хартум по време на тримесечния период на изследване, затрупвайки околната среда с оловни частици, които изследователите предупреждават, че ще проникнат във водата и ще замърсят въздуха.
В северния щат, където стотици хиляди хора са потърсили убежище, изследователите записаха внезапно увеличение на обезлесяването, тъй като разселените хора се обърнаха към дървени въглища или дърва, за да заменят газта за готвене, която стана трудна за намиране или цена.
Внезапното разселване на толкова много хора в цялата страна обтегна местните системи за вода, канализация и хигиена. В щата Уайт Нил изследователите откриха, че влошаващите се санитарни условия и натрупването на твърди отпадъци излага водната система на висок риск. Това на свой ред създаде гостоприемна среда за комари, гризачи и мухи, което доведе до разпространението на болести като денга и малария, установи проучването.
Изследването също така идентифицира широк спектър от текущи тенденции, които ще продължат да дестабилизират околната среда, отбеляза Хасан Махмуд: наред с увеличаването на векторите на насекоми и болести по животните, изследователите регистрират увеличение на дивите кучета и промени в поведението им – както и промени в популацията и моделите на миграция на птиците. Тъй като хората се местят, изследователите регистрират и промени в икономическите дейности с въздействие върху околната среда, като минно дело и производство на тухли.
Всички тези тенденции сочат спешната нужда от повече изследвания и мониторинг на място, за да се информират усилията за смекчаване и да се ръководи възстановяването, твърди Хасан Махмуд.
След повече от година война в Газа, почти всички бяха разселени, много повече от веднъж, според ООН. Поне от ноември 2024 г 43,000 хора са били убити – вероятно драматично по-малък брой, с още хиляди изчезнали или заровени под развалините, съобщава ООН.
Сред разселените са много учени от Газа, които са разказали на ISC за своите борба за оцеляване, и болката от загубата на семейство и колеги и наблюдавайки унищожаването на техните университети и лаборатории.
Газа е преживяла „безпрецедентна интензивност на разрушение“, според a предварителен доклад от UNEP, което заключава, че войната е имала дълбок ефект върху природната среда.
„Точният ефект от това в дългосрочен план и дали е възстановим или не, е голяма въпросителна“, обясни Мазин Кумсие, експерт по цитогенетика и директор на Палестинския институт за биоразнообразие и устойчивост към университета Витлеем.
Преди войната околната среда в Газа вече беше засегната от значително замърсяване на почвата, водата и въздуха и постоянен недостиг на чиста питейна вода. Годините на работа за справяне с тези проблеми показват известни резултати, но този напредък – който беше „трудно спечелен и скъп, дължащ се отчасти на политически ограничения и ограничения на сигурността“, според UNEP – сега е обърнат.
Конфликтът вероятно ще има зашеметяващ и разнообразен набор от краткосрочни и дългосрочни ефекти върху околната среда, докладва UNEP.
До август 2024 г. ивицата Газа от 365 квадратни километра беше покрита с почти 42 милиона тона отломки, които включват неексплодирали боеприпаси, човешки останки и опасни материали като азбест, според UNOSAT.
Към август 75% от обработваемата земя в Северна Газа и 68% от цялата обработваема земя в Газа са били повредени, според оценка от сателитния център на ООН (UNOSAT). Според UNEP е „много вероятно“ бомбардировката да е замърсила почвата с тежки метали и химикали от експлозиви и други боеприпаси.
Тъй като голяма част от инфраструктурата за отпадъци и канализация е унищожена, околната среда става все по-замърсена с всеки изминал ден. Унищожаването на тази инфраструктура е имало „големи въздействия върху околната среда и хората“, според UNEP, който отбелязва зашеметяващото нарастване на заразните болести съобщиха от Световната здравна организация.
Химическо замърсяване от разрушени сгради и инфраструктура, изтичане на гориво и токсични остатъци от експлозиви ще останат в Газа с години, докладва UNEP.
Qumsiyeh каза, че се опасява, че мащабното унищожаване на околната среда може да остави Газа непригодна за живеене: „Нямаме всички данни, но предварителните данни, които имаме, ни казват, че няма да може да се възстанови в много райони.“
Две години пълномащабна война в Украйна оставиха повече от една четвърт от страната пряко увредени от конфликти, включително около 30% от страната екологично защитени зони, според Програмата за развитие на ООН.
Безмилостните бомбардировки оставиха страната осеяна с десетки милиони тонове от развалини, които – както в Газа – са смесени с неексплодирали боеприпаси и други опасни материали, включително азбест. Химикалите, отделяни от боеприпаси, ще продължат да влияят на околната среда години или десетилетия, включително олово и други тежки метали които могат да останат в почвата и да замърсят посевите.
Руските удари също често са насочени към промишлени обекти в цялата страна, според Обсерваторията за конфликти и околна среда (CEOBS), която е документирани екологични щети в Украйна. Целите на тези атаки включват елеватор за зърно в Луганск, Източна Украйна, ан нефтена база във Волин, в далечния северозапад, и a пристанищно съоръжение съхраняване на слънчогледово масло в Николаев, Южна Украйна. В допълнение към разрушенията и загубата на живот, много от тези атаки са причинили пожари и химически разливи и вероятно дългосрочни щети на околната среда.
В голяма част от страната екологичните щети продължават повече от десетилетие: в Донбас, Източна Украйна, където боевете започнаха през 2014 г., наводнените въглищни мини заплашват да разпространят замърсяване в околните водни маси. поне 39 въглищни мини са били наводнени в резултат на конфликта, според оценка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Преди конфликта някои от мините са били използвани за съхраняване на токсични отпадъци, а една е била мястото на подземна ядрена експлозия от съветската епоха, отбелязва Главни изпълнителни директори.
Войната също нанесе значителни щети на почвата на Украйна – която преди войната осигуряваше култури, които помогнаха да се изхранят приблизително 400 милиона души по света, според WFP.
Културите, отглеждани в замърсена почва, могат да съдържат тежки метали и други токсини. Ето защо е изключително важно да се измерват и картографират щетите, обясни Олена Мелинк, доцент по екология и ботаника в Сумския национален селскостопански университет в Украйна, която ръководи многонационални усилия за реагиране на щетите на почвата от конфликти в Украйна.
„Трябва да ядем. Трябва да храним нашите войници. Ние трябва да храним нашите хора, които все още живеят в Украйна – и ние не знаем какво се случва в нашата почва“, каза Мелник. В момента базирана в ETH Цюрих, тя изучава щетите върху почвата на Украйна, причинени от пълното мащабната война започна през 2022 г.
Нейната работа включваше събиране на проби в Украйна за анализ в ETH и Кралския селскостопански университет на Обединеното кралство. За да измерят щетите в някои от най-тежко засегнатите райони, изследователите си партнираха с организацията за разминиране HALO Trust, чиито техници събраха 2,000 почвени проби от бомбени кратери и бойни полета.
Въпреки че щетите са големи, Мелник казва, че анализът на екипа предполага, че почвата не е непоправимо замърсена. Тя е оптимист, че ще се възстанови с времето: „Природата знае по-добре“, каза тя.
Извършването на сложното вземане на проби и анализирането на масивите от данни изисква всякакъв вид експертиза, добави тя: „Нуждаем се не само от експерти по почвата – имаме нужда от специалисти по дистанционно наблюдение, имаме нужда от анализ на данни, статистици.“
Сега тя работи по осигуряването на финансиране за обширен нов проект, обединяващ изследователи от 14 страни по света с опит в справянето с експлозивните останки от войната – включително снаряди от епохата на Втората световна война, заровени във френски полета и противопехотни мини, останали от конфликта в Босна и Хърватия.
„Нашият опит не е нещо, което можем да приложим само в Украйна, за съжаление“, каза Мелник. Допълнителни изследвания биха могли да помогнат за разработването на протоколи за това как държавите трябва да реагират и да възстановят щетите върху почвата и как учените могат да работят заедно, за да отговорят на подобни кризи. „Трябва да мислим за това не само на ниво държави, но и междуправителствено“, каза тя.
След нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. извън контрол цените на пшеницата илюстрира икономическото значение на украинското селско стопанство и колко силно съдбата на една част от света влияе на други. Тези глобални връзки са както екологични, така и икономически, подчерта Мелник: „Това не е проблем само на Украйна. Реките текат където си искат. Вятърът духа навсякъде. Това са трансгранични проблеми.”
блог 
блог 
Защита на науката по време на криза
Международен научен съвет. (февруари 2024 г.). Защита на науката по време на криза. https://council.science/publications/protecting-science-in-times-of-crisis DOI: 10.24948 / 2024.01
Пълна хартия РезюмеСнимка от Масару Гото за Световната банка на Flickr.
Отказ от отговорност
Информацията, мненията и препоръките, представени в нашите блогове за гости, са на отделните сътрудници и не отразяват непременно ценностите и вярванията на Международния научен съвет
Прочетете повече за Възвръщане на науката като човешко право: Коментар от специалния докладчик на ООН в областта на културните права 
Прочетете повече за Насърчаване на правото на наука: Призив за правна защита и приобщаващо участие 
Прочетете повече за обществените отговорности на научното сътрудничество между учени и правозащитни организации 
