Земята е покрита от един глобален океан, с екосистеми и процеси, които надхвърлят националните граници. Океанската наука и нейното превръщане в действия, основани на знания, трябва да се развиват по международно координиран начин, за да съответстват на мащаба на океана и нуждите от неговото управление. Това е все по-належащо, тъй като въздействията от променящия се климат, нарастващите източници на замърсяване и други причини за унищожаване на местообитанията продължават да застрашават устойчивостта на океанските доставки на храна, смекчаване на изменението на климата, културно значение, отдих и други.
Организацията на обединените нации свиква глобална общност на третото издание на Конференция на ООН за океана да подпомогне изпълнението на Цел 14 за устойчиво развитие с цел „ускоряване на действията и мобилизиране на всички участници за опазване и устойчиво използване на океана“. Оптималното използване на наличните научни данни и поемането на ангажимент за по-нататъшно разширяване на тези знания е от решаващо значение за дискусиите на конференцията в подкрепа на политики, основани на доказателства, и структури за управление, предназначени за устойчиво управление на океанските ресурси.
Научният комитет по океански изследвания (БЕЗПЕЧ) е неправителствена организация с нестопанска цел, създадена от Международния съвет на научните съюзи (предшественик на Международния научен съвет) през 1957 г., за да служи като средство за международна и интердисциплинарна координация в океанографията. Това включва изграждане на научен капацитет в световен мащаб, така че науката да отразява глобалния характер на океана. Понастоящем 32 национални комитета съставляват членския състав, който помага за определяне на дейностите на SCOR, улеснявайки способността на SCOR да служи като форум, който издига гласа на учените.
Океанската наука е по своята същност глобална и БЕЗПЕЧ е инструментът, чрез който добрите локални идеи в тази област стават глобални. – Комитет по научно планиране и преглед на ICSU, 20031
SCOR има подкрепени 172 работни групи2 от самото си създаване, за да се справи с методологичните и концептуални предизвикателства и да насърчи напредъка в целенасочена научна област. SCOR също така подкрепя групи учени да разработване на приоритети и координиране на мащабни изследователски усилия,3 намлява инфраструктурни проекти4 които организират учените около структури за подкрепа на изследвания, като например управление на данни, наблюдения или моделиране и статистически ресурси.
Тези мрежи подобриха възможностите на учените да наблюдават, разбират и прогнозират състоянието на океана, което е необходимо за информиране на управлението, основано на доказателства, и за да се даде възможност за бъдещи открития. Като един илюстративен пример, прогнозирането и наблюдението на вредния цъфтеж на водорасли (HABs), за да се сведе до минимум излагането на хора на замърсени морски дарове, наред с други въздействия, изисква точно разбиране на факторите на околната среда, влияещи върху разпределението и динамиката на HABs, технически методи за идентифициране на видове и токсини и проучвания върху начина на действие на токсините – области на изследване, които бяха насърчавани от проекта IOC-SCOR GlobalHAB чрез международна координация, включително чрез семинари, технически обучения и одобрени изследователски дейности.5
Пропуски в знанията: Голяма част от океана остава неизследвана област, а океанът и неговите екосистеми са готови да се променят драстично по начини, които все още са трудни за предвиждане.6 Чрез SCOR, международните мрежи са разработили начин за най-ефективно преодоляване на пропуските в знанията за дълбоководните екосистеми,7 разпределението на парниковите газове в горните слоеве на океана,8 и приоритети за наблюдение за разбиране на климатичните въздействия в Южния океан,9 като няколко примера.
Приемане на политики: Продължава да съществува разминаване между науката и политиката. SCOR винаги е подкрепял интердисциплинарни подходи, които отразяват сложността на океанската среда, а сега мащабните проекти все повече насърчават трансдисциплинарни подходи, които включват социално значими области на изследване и принос от страна на вземащите решения и членовете на общността, за да се подобри приложимостта на научните резултати в управленските контексти.10
Глобален капацитет: Глобалните различия продължават да съществуват по отношение на капацитета за принос към международните океански изследвания. SCOR провежда няколко дейности за изграждане на капацитет11 да се помогне на отделните учени и техните институции да изградят своите умения и мрежи. За да имат траен ефект, тези усилия трябва да бъдат подсилени от национална подкрепа за научни изследвания и инфраструктура, включително споделяне на ресурси между държавите и разработване на достъпни технологии.
Инвестициите в океанографията се отплащат чрез способността ни да управляваме океана по начин, който поддържа както океанските екосистеми, така и човешкия поминък в дългосрочен план. Провеждането на тази наука по глобално координиран начин увеличава стойността на индивидуалните инвестиции, като гарантира, че събраните данни са изчерпателни и сравними, решенията на споделените методологични предизвикателства са широко достъпни и проучванията, свързани с политиките, са справедливо разработени и разпространявани.
SCOR ще продължи да улеснява сътрудничеството и да изгражда капацитет за справяне с глобалните ни предизвикателства и кани всички държави и отделни учени да допринесат и участват в тези усилия.
1 https://council.science/wp-content/uploads/2017/05/ICSU_PAA_REPORT.pdf
2 https://scor-int.org/work/groups/
3 https://scor-int.org/work/research/
4 https://scor-int.org/work/infrastructure/
5 GlobalHAB, 2017. Глобален вреден цъфтеж на водорасли, наука и план за изпълнение. Е. Бердалет и др. (ред.). SCOR и IOC, Делауеър и Париж, 64 стр.
6 МОК-ЮНЕСКО. 2024. Доклад за състоянието на океаните. Париж, МОК-ЮНЕСКО. (Техническа серия на МОК, 190). https://doi.org/10.25607/4wbg-d349
7 Хауъл, К.Л., Иларио, А., Олкок, А.Л., Бейли, Д.М., Бейкър, М., Кларк, М.Р., Коласо, А., Копли, Дж., Кордес, Е.Е., Дановаро, Р., Дисанаяке, А., Ескобар, Е., Ескете, П., Галахър, А.Дж., Гейтс, А.Р., Годрон, С.М., Герман, К.Р., Джерд, К.М., Хигс, Н.Д., … Ксавиер, Дж.Р. (2020). План за приобщаваща, глобална програма за дълбоководни океански изследвания в рамките на Десетилетието. Frontiers in Marine Science, том 7-2020. https://doi.org/10.3389/fmars.2020.584861
8 Bange, HW, Mongwe, P, Shutler, JD, Arévalo-Martínez, DL, Bianchi, D, Lauvset, SK, Liu, C, Löscher, CR, Martins, H, Rosentreter, JA, Schmale, O, Steinhoff, T, Upstill-Goddard, RC, Wanninkhof, R, Wilson, ST, Xie, H. (2024). Напредък в разбирането на обмена въздух-море и цикъла на парниковите газове в горния океан. Elementa: Science of the Anthropocene 12(1). https://doi.org/10.1525/elementa.2023.00044
10 ван Путен, И., Кели, Р., Кавана, Р.Д., Мърфи, Е.Дж., Брекволдт, А., Броди, С., Цвитанович, К., Дики-Колас, М., Мадисън, Л., Мелбърн-Томас, Дж., Аризабалага, Х., Азетсу-Скот, К., Бекли, Л.Е., Белърби, Р., Констабъл, А.Дж., Коуи, Г., Еванс, К., Глейзър, М., Хол, Дж., … Ксавиер, Дж.К. (2021). Десетилетие на включване на социалните науки в Интегрирания изследователски проект за морска биосфера (IMBeR): Много свършено, много предстои? Frontiers in Marine Science, 8, 662350. https://doi.org/10.3389/fmars.2021.662350
11 https://scor-int.org/work/capacity/
Снимка от Маел БАЛАНД on Unsplash