- Университет на Берген, Международната асоциация по приложна психология (HPAI), Карибска академия на науките и Международния съюз за физични и инженерни науки в медицината (IUPESM) демонстрираха как техните новаторски изследвания и инициативи допринасят за напредъка в изпълнението на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) в различни контексти.
Надграждане на първия успешен встъпително издание през 2023 г., вторият Ден на науката представени дискусии относно стратегиите и синергиите, необходими за стимулиране на ускоряването на ЦУР към 2030 г. Събитието включва казуси от реалния живот, показващи конкретни примери за научно обосновано изпълнение на ЦУР, насочено към множество цели и включващо широк кръг от заинтересовани страни, от политици и частния сектор до местни общности.
От наука към действие: Използване на научни знания и решения за напредък в устойчиво и устойчиво развитие
Позиционен документ от Основната група на научната и технологична общност за политическия форум на високо равнище през 2024 г.
Лори Фостър, президент на Международна асоциация по приложна психология, сподели своите възгледи и опит относно ролята на поведенческата наука в ООН, предлагайки уникални прозрения, които могат да увеличат въздействието на различни научни дисциплини.
„Ако искаме да постигнем напредък в устойчивото развитие, трябва да разберем как хората мислят за влиянието и как се отнасят към себе си, околната среда и един към друг.“
Лори Фостър, президент на Международната асоциация по приложна психология
Една ключова концепция е социална доказателство — нашата склонност да следваме действията на другите. Като използват социални доказателства, учените могат да насърчат по-широко обществено ангажиране и подкрепа за научни инициативи.
Друг важен елемент е интердисциплинарно сътрудничество, особено науката за доверието и работата в екип. Изграждането на силно, основано на доверие сътрудничество в различни научни области може да доведе до по-ефективни и иновативни решения.
Лори сподели своя опит и наблюдения, като отбеляза, че поведенческата наука е придобила все по-голяма видимост в рамките на ООН и извън нея. През 2021 г. генералният секретар изготви a указание подчертаване на значението на поведенческата наука за постигане на устойчиво развитие. Оттогава много агенции на ООН започнаха да включват поведенчески науки в своите операции.
Пример за това е BIRD Lab (Проучване и проектиране на поведенчески прозрения), който се фокусира върху прилагането на принципите на поведенческата наука за повишаване на ефективността на инициативите на ООН.
Тъй като поведенческата наука продължава да се интегрира в глобалните усилия, нейният потенциал да стимулира устойчивото развитие и да повишава влиянието на всички науки става все по-очевиден.
Марк Вуддивира, декан на Факултета по храни и земеделие към Университета на Западните Индии, Сейнт Августин (UWI) и президент на Карибска академия на науките, обясни как и двете организации са в челните редици на инициативи за укрепване на продоволствената сигурност в малките островни развиващи се държави (SIDS).
В отговор на рязкото разкритие на пандемията за уязвимостите, произтичащи от силната зависимост на SIDS от вноса на храни, Wuddivira подчерта сериозното въздействие върху домакинствата, много от които са изправени пред недостиг на храна. Тази криза подчерта спешната необходимост от устойчиви решения за подобряване на самодостатъчността и сигурността с храни.
В смел и стратегически ход правителството на CARICOM си постави амбициозна цел да намали сметките си за внос на храни с 25% до 2025 г. В подкрепа на тази инициатива беше сформиран консорциум за сътрудничество, известен като Консорциум на университетите на CARICOM, участващи в Аграрно образование и изследвания. Този консорциум обединява опита и ресурсите на множество академични институции, за да се справи с предизвикателствата пред продоволствената сигурност на острова.
Създаването на консорциума беше представено на работната група на министерството и политиците, като получи тяхното одобрение и подкрепа. Сега консорциумът си сътрудничи активно с политиците и е сключил меморандум за споразумение с частния сектор, за да постигне целта си за намаляване на вноса на храни.
Това съгласувано усилие е пример за силата на сътрудничеството между академичните среди, правителството и частния сектор при справянето с критични проблеми като продоволствената сигурност. Работата на консорциума проправя пътя за по-устойчиви и самодостатъчни хранителни системи в SIDS, определяйки модел, който други региони да следват.
Магдалена Стоева, генерален секретар на Международния съюз за физични и инженерни науки в медицината (IUPESM), говори за забележителните крачки, постигнати от IUPESM в подобряването на устойчивостта на глобалните медицински грижи.
Преди пандемията от COVID-19 IUPESM се фокусира върху образователни и обучителни дейности. Пандемията пренасочи този фокус към онлайн уеб семинари, позволявайки на медицински специалисти по целия свят да получат сертификат за медицинска устойчивост.
Ключова инициатива на IUPESM е Колежът по медицинска физика, който периодично обучава учени от глобалния юг, които след това се връщат в своите общности, за да разпространяват знания и да насърчават устойчиви медицински практики.
Освен това IUPESM допринесе за „Отключване на науката” поредица от ISC и BBC, подчертаваща нарастващото значение на медицинските физици и биомедицински инженери, тъй като здравеопазването става все по-зависимо от технологиите. Тези усилия са пример за ангажимента на IUPESM за напредък на медицинската наука и осигуряване на устойчивост в здравеопазването.
Кери Райън Чанс, доцент по социална антропология в университета в Берген и свързан с Глобалната изследователска програма за неравенството (GRIP), обсъдени прозрения, произтичащи от Проект за обитаем въздух, изследователски проект, разглеждащ въздействието на замърсителите на въздуха върху уязвимите общности и околната среда.
Най-сериозните въздействия на замърсителите на въздуха са съсредоточени в регионите с ниски доходи, което усложнява кризите в общественото здраве и ускорява глобалното затопляне. Замърсяването на въздуха увеличава рисковете от рак и астма сред уязвимите групи от населението, засилвайки съществуващите различия в здравето.
Неотдавнашното проучване изследва общности във взаимосвързани енергийни центрове по целия свят, използвайки три вида монитори – вътрешни, външни и мобилни – за проследяване на осем различни замърсителя. Констатациите разкриха остра липса на публично достъпна информация за замърсителите на въздуха и подчертаха, че настоящите регулаторни насоки не успяват да се справят ефективно с силно локализираното или трансграничното замърсяване на въздуха. Тези прозрения подчертават спешността на справянето с ЦУР 1 (Без бедност) и 13 (Действия по климата).
За да се разбере по-добре сложното взаимодействие между замърсяването на въздуха и изменението на климата, научните доказателства трябва да бъдат интегрирани с местните познания и да подкрепят разработването на подобрени инструменти за измерване и мониторинг на емисиите в общността. Свързаните в мрежа граждански практики и многомащабните взаимодействия са ключови двигатели в прекрояването на градския живот и политиката.
Радикално животозастрашаващите и неравномерни разпределения на замърсителите на въздуха трябва да бъдат приоритет в политическите програми за изменението на климата. Междусекторните качествени и количествени изследвания са от съществено значение за постигането на ЦУР 1 и 13, като се гарантира, че усилията за борба със замърсяването на въздуха и изменението на климата са едновременно ефективни и справедливи.
Денят на науката през 2024 г. улесни важни дискусии относно включването на научни доказателства в изготвянето на политики за постигане на напредък по Програмата до 2030 г., подчертавайки силата на между- и трансдисциплинарното сътрудничество за справяне със сложни проблеми.
Форумът демонстрира различни научни подходи за повишаване на устойчивостта, демонстрирайки трансформиращия потенциал на науката за справяне с глобалните предизвикателства. Тяхната работа подчертава значението на продължаващите инвестиции в научните изследвания и укрепването на научно-политическите ангажименти, докато се стремим към устойчиво бъдеще.
Прочетете повече за поканата за предложения за укрепване на връзката между науката и политиката в цяла Азия | краен срок: 25 август 2025 г.
Прочетете повече за Пет години от 2030 г.: съгласуване на знанията и действията за устойчивост
Прочетете повече за семинара „На местно ниво“ – семинар „Наука за политика“ за жени, работещи в науката на местно ниво в Индонезия
