Наскоро северният регион на Виетнам беше опустошен от тайфуна Яги, известен на местно ниво като тайфун 4th, едно от най-тежките природни бедствия, преживявани в района през последните 60 години. Тайфунът не само причини големи щети на инфраструктурата, но и трагично отне човешки животи и унищожи поминъка на много местни общности, особено тези в отдалечени, планински и уязвими райони. Мащабът на разрушението беше извън това, което местните власти можеха да управляват, особено засягайки етнически малцинствени групи, които вече са изправени пред ограничени ресурси и инфраструктура. Това бедствие подчертава една болезнена, но съществена истина: нарастващото въздействие на изменението на климата е неоспоримо и никоя отделна страна не може да се справи с последиците от него сама.
Случаят с тайфуна Яги е силно напомняне, че изменението на климата е глобален проблем. Неговите ефекти не зачитат граници и никоя нация, независимо колко е развита, не може сама да смекчи нарастващата честота и интензивност на свързаните с климата бедствия. Неотдавнашният тайфун служи като остро предупреждение за спешната необходимост от колективни действия от страна на международната общност. Усилията за оказване на помощ след тайфуна Яги бяха от решаващо значение, като международната подкрепа, включително от страни като Австралия, играе важна роля в усилията за възстановяване.
Въпреки това, въпреки че глобалното сътрудничество е от решаващо значение, моят опит и размисли за това бедствие изведоха решаващо прозрение: колкото и да се нуждаем от международна ангажираност, трябва също така да се съсредоточим върху овластяването на местните общности да се защитават. Когато се случи бедствие, местните общности винаги реагират първи и способността им да действат бързо и ефективно може да означава разликата между живота и смъртта.
Последствията от тайфуна Яги подчертават значението на изграждането на местна устойчивост. В много части на Виетнам, особено в етническите малцинства и планинските общности, способността за реагиране при природни бедствия е ограничена. Тези общности често са както географски, така и социално изолирани, което затруднява бързото достигане на външна помощ до тях. Освен това те са силно зависими от традиционните поминъци, като селското стопанство, които са изключително уязвими към събития, свързани с климата. Тази комбинация от изолация, икономическа зависимост от земята и ограничена инфраструктура прави тези групи особено податливи на въздействието на тайфуни, наводнения и други свързани с климата бедствия.
Овластяването на тези уязвими общности е от съществено значение – не само по отношение на предоставянето на незабавно облекчение, но и за да им се даде възможност да се възстановят и възстановят по устойчив начин. Местните знания, традиции и практики са безценни, но те трябва да бъдат комбинирани със съвременни стратегии за готовност при бедствия, за да се създадат устойчиви, самодостатъчни общности, които могат да реагират ефективно, преди да пристигне външна помощ.
Устойчивостта не се отнася само до физическата инфраструктура; става въпрос и за социални и икономически системи. За общности като тези в северен Виетнам изграждането на устойчивост означава разработване на системи за ранно предупреждение, създаване на по-добри комуникационни мрежи и обучение на местните жители за готовност и реакция при бедствия. Това означава също така да се гарантира, че местните власти и организации разполагат с необходимите ресурси и знания, за да подкрепят своите хора. Укрепването на тези системи може да намали непосредственото въздействие на бедствие, спасявайки животи и запазвайки поминъка.
Важно е обаче да се признае, че към възстановяването и развитието трябва да се подходи с внимателно отчитане на местната култура, традиции и специфичните предизвикателства, породени от изменението на климата. Възстановяването на поминъка и реконструкцията на инфраструктура, като пътища и мостове, са жизненоважни стъпки, но процесът не може да се ограничи просто до изграждане на нови съоръжения или презаселване на общности. Всички усилия за възстановяване трябва да вземат предвид културния и историческия контекст на засегнатите райони. Общностите на етническите малцинства, например, имат дълбоко вкоренени традиции, свързани със земята, и всяко развитие трябва да зачита и интегрира тези традиции, за да гарантира, че решенията са устойчиви и смислени.
Процесът на възстановяване трябва да включва местни гласове, като се гарантира, че общностите имат думата за това как се възстановява тяхната среда. Налагането на външни решения, без да се вземат предвид дългогодишните взаимоотношения между хората и тяхната земя, рискува да отчужди най-засегнатите. Освен това въздействието на изменението на климата, като променени метеорологични модели и природни бедствия, изискват новата инфраструктура да бъде проектирана с оглед на устойчивостта. Това означава адаптиране на традиционни практики, където е необходимо, като същевременно се запази културната цялост.
Тайфунът Яги беше грубо напомняне за належащата необходимост от глобално сътрудничество в борбата с изменението на климата. Международната помощ е незаменима, за да се помогне на страните да се възстановят от бедствия от такъв мащаб, а изливането на подкрепа за Виетнам след тайфуна беше едновременно окуражаващо и необходимо. Международното сътрудничество обаче не трябва да спира до спешна помощ. Тя трябва да се разшири до изграждане на дългосрочна устойчивост в най-уязвимите общности.
Това е мястото, където пресечната точка на глобалната подкрепа и местното овластяване става критична. Докато глобалните рамки и ресурси са необходими за справяне с основните причини за изменението на климата и осигуряване на незабавна помощ при бедствия, местните общности трябва да бъдат оборудвани с инструменти, знания и ресурси, за да се защитят. Колкото по-уязвима е общността – като етнически малцинствени групи и тези, живеещи в отдалечени, планински региони – толкова по-голяма е нуждата от овластяване.
Опустошенията, причинени от тайфуна Яги, са отрезвяващ пример за предизвикателствата, породени от изменението на климата. Тъй като честотата и тежестта на свързаните с климата бедствия продължават да нарастват, нараства и спешността на нашата реакция. Поуките, извлечени от това бедствие, засилват значението на овластяването на местните общности, особено на най-уязвимите, да станат устойчиви и самодостатъчни в лицето на тези предизвикателства.
Въпреки това е също толкова важно да се признае, че към усилията за развитие и възстановяване трябва да се подходи с внимателно отчитане на местните традиции и дългосрочните въздействия от изменението на климата. Възстановяването не означава само изграждане на нови съоръжения, а създаване на решения, които зачитат културните ценности и се справят с уязвимостите, изострени от изменението на климата.
Чрез комбиниране на международно сътрудничество с обмислено, културно чувствително местно овластяване, можем по-добре да се подготвим за неизбежните въздействия на изменението на климата и да създадем по-устойчиво бъдеще за всички. Само чрез този двоен подход можем да се надяваме да защитим уязвимите общности и да гарантираме, че те не просто ще оцелеят при следващото бедствие, но ще процъфтяват пред него.
Ръководство за предвиждане: Инструменти и методи за сканиране на хоризонта и предвиждане
Докладът на ISC-UNEP включва изчерпателен преглед на съществуващите инструменти и методи за сканиране на хоризонта и прогнозиране, както и размисъл върху еволюцията на прогнозирането.
Обединени в науката: Рестартирайте действията за климата
ISC допринесе за нов доклад на Световната метеорологична организация относно спешната необходимост от действия в областта на климата, които трябва да бъдат рестартирани на срещата на върха на бъдещето на ООН през септември.
Надпис на снимката: Традиционните къщи Lang Nu (Nu Village) бяха почти напълно унищожени от тайфуна Yagi (Кредит: Vnexpress.net)
Отказ от отговорност
Информацията, мненията и препоръките, представени в нашите блогове за гости, са на отделните сътрудници и не отразяват непременно ценностите и вярванията на Международния научен съвет